„За него изходът от битката вече беше решен. Независимо какво щеше да се случи на арената, каква кръв щеше да се пролее — Мордем щеше да спечели.“
Кой е Анатолий Мордем? Дядо, влюбен в наследника си? Патриарх, жертващ всичко за рода?Хладнокръвен играч, за когото дори собственият му внук е само пионка?
Отговорът е неудобен: и трите.
Именно в това многопластово противоречие се крие истинската му сложност. Може би най-опасният персонаж в „Наследникът“, не защото е най-силен, а защото е най-пресметлив.
Произход и позиция. Анатолий носи върху раменете си цялата тежест на легитимността, която родът му претендира да притежава. Мордем са преките наследници на Първия – Василеос Тенебрис и тази претенция не е просто митологична: тя е политическа, юридическа, дори божествена. В свят, в който кръвта определя съдбата, Мордем са най-близо до извора. Анатолий седи на централната трибуна не като зрител, а като режисьор. Публиката само не знае, че гледа неговата пиеса.
Стратегията. Анатолий не е просто силен, а той е стратег с хоризонт, невидим за останалите. Когато манипулира гласуването в Съвета, за да превърне Виктор в „ловец“, той го прави точно толкова открито, колкото е необходимо. Едуард Луминар – млад, нестабилен, търсещ протекция вдига ръка след него само след кратко колебание. Анатолий го е купил без пари, само с обещанието на сянка.
Това е класически Мордем: не доминация чрез груба сила, а доминация чрез информация и правилно синхронизирано предложение.
Виктор – инструмент или кръв?
Когато Виктор лежи на камъка, отровен и умиращ, Анатолий изпитва страх за първи път в живота си. Но не от загуба на внук.
„Страхът му имаше съвсем друга същност. Беше егоистичен, жесток, студен като леда, който течеше във вените му.“
Целият план зависи от Виктор. Ако момчето умре … всичко рухва. Виктор е ключът. Но ключовете не се обичат. Те се използват. И все пак когато Анатолий примамва Виктор с думите „включително за смъртта на родителите ти“, той посяга не към заплахата, а към болката. Защото разбира хората достатъчно добре: болката е по-силен куп от страха.
Трагедията.
Анатолий е трагичен герой не защото е злодей, а защото е изградил свят, в който любовта е забранена, защото пречи на стратегията. Само Едмънд Луминар забелязва несигурността му в онзи ключов момент и не крие задоволството си. Това е единственото мигновение, в което Анатолий е уязвим и именно тогава разбираме колко много пространство заема маската, и колко малко човекът зад нея.
Анатолий Мордем е архитект на сенките. И като всички велики архитекти, е забравил да се запита: какво се случва, когато сградата, която строиш, е жива?
