„Дали е честно той да живее, а тя да е мъртва..“
Виктор е смеска – момчето от човешкия свят, което до вчера е ходило на училище и е целувало Миа. Отвличането от дядо му Анатолий Мордем го хвърля в света на вампирската аристокрация и техните Игри.
А сега – Тина умира в ръцете му.
Последният танц
На приемния валс Тина плаче, но се усмихва. Казва на Виктор, че шансът й е нулев – че е плячка в игра, създадена да я убие. Той обещава да я защити.
Но и двамата знаят истината. В този свят обещанията не спасяват никого.
Моментът на разпадането
Себастиан Сангвинари изпълнен с ярост към София намушква Тина. Виктор се хвърля към нея. Опитва се да я вдигне, но тя изкрещява от болка.
И тогава идва молбата:
„Моля те… Убий ме.“
Виктор се разпада. „Не мога да продължа без теб…“
Но Тина знае. С последните си сили стиска неговата ръка около дръжката – и сама заби острието в сърцето си.
Топлата й кръв облива пръстите му. Очите й се затварят.
На устните й застива усмивка.
Трите етапа на осъзнаване
1. Шокът
„Виктор не знаеше колко време мина. Може би минута. Може би цяла вечност.“
Той седи до тялото й. Сълзите се стичат. Тина не заслужаваше това – тя беше просто момиче, което вярваше, че светът не е толкова лош.
Това не беше филм. Това беше трагедия.
2. Вината
Технически той не я е убил. Тя сама е забила ножа. Но Виктор държи дръжката. Усеща кръвта й.
По време на Инициацията мислите му са: „Тина. Тя умря в ръцете му. Той я уби.“
Тина е мъртва заради него. Дори ако е направил от милост вината остава.
3. Гневът
Виктор продължава защото трябва. София все още е в опасност.
Намира Себастиан. И го убива.
Но отмъщението не донася облекчение. Само още една тежест. Ръцете му са още по-омърсени.
Разкъсаната душа на Виктор
През Инициацията Виктор мисли не само за Тина. Мисли и за София – момичето, което му помогна да оцелее.
Той започва да изпитва нещо към нея.
И това го ужасява.
Защото обича Миа момичето от човешкия му живот. Която го търси. Която го намира… но той вече не е същият.
„Ако изпитваше нещо към София, това значеше, че е предал Ми, че е предал всичко.“
Когато Миа намира Виктор на вампирската сцена, облечен в черен костюм, заобиколен от аристокрация – тя го е изгубила, още преди да го е намерила.
А Виктор носи вампирския глад и вината. Той е наследник на Мордем. Признат. Силен.
Но цената е душата му.
В тъмните нощи той все още чува:
„Страх ме е…“
Смъртта на Тина е точката на пречупване. Моментът, в който пръстите й стискат неговата ръка. Моментът, в който кръвта й облива пръстите му. Моментът, в който той престава да бъде човек.
Защото светът на вампирите не признава милост. Не признава любов.
Признава само сила. Кръв. Оцеляване.
Виктор – момчето, което не искаше да бъде част от този свят се е превърнал в точно това, което е мразел.
С кръвта на Тина на ръцете си.
