Цвят
Черно. Символ на древна сила, мистерия и вечна устойчивост.

Пътят на Вассилеос го отвел на североизток, в замръзналите земи на Русия. Зимата там била безмилостна – бяла пустош, която сякаш поглъщала всяка топлина и надежда. В тези условия времето се точело по-бавно, а студът влизал под кожата като хиляди остриета. Вассилеос не възнамерявал да остане дълго – само докато снегът се стопи и пътищата станат проходими. Но съдбата отново имала други планове.
Една вечер, докато се приготвял да затвори дома си, вратата му потропала. На прага стояла млада жена с огнени очи и глас, който не търпял отказ. Тя се представила като Татяна Мордем, дъщеря на уважаван местен учен. Баща ѝ бил тежко болен, а тя му предложила злато, ако Вассилеос отиде да го прегледа. Не че имал нужда от парите – любопитството му го накарало да се съгласи.
Домът на Мордем бил различен от всички други в селото. По стените висяли знаци, изписани с древни букви, а въздухът бил наситен с мириса на билки, катран и непознати смеси. Татяна не била обикновена дъщеря – тя носела знанието на поколения алхимици, мистици и учени, които вярвали, че материята и духът могат да се пречупват и преобразяват чрез воля и формула.
Вассилеос бързо разбрал, че болестта на баща ѝ не била естествена. Нещо отвъд света на живите бавно изсмуквало силата му. Татяна не се уплашила, когато Вассилеос разкрил част от познанията си по кръвната магия. Напротив – очите ѝ заблестели от възхищение. Тя не търсела спасение за баща си, а знание за себе си.
Дните и нощите минавали в експерименти. В мразовитите катакомби под дома си, Татяна и Вассилеос комбинирали алхимия и кръвна магия, търсейки начини да се противопоставят на смъртта. Тя му показала как живакът и солта могат да пречистят тялото, а той ѝ разкрил как кръвта може да съхранява душата отвъд границата на времето. Двамата се превърнали в съзаклятници – не любовници, а партньори в най-мрачния танц: този срещу смъртта.
Но Вассилеос отново бил неспокоен. Когато разбрал, че Татяна иска да отиде още по-далеч – да разчупи бариерата между живот и смърт и да създаде същества, които никога не умират – той видял в нея огледало на собствената си бездна.

Виктор Мордем е интровертен 18-годишен младеж, откъснат от човешкия си живот и хвърлен в древен вампирски култ, където вековни традиции повеляват, че само най-силните оцеляват. Неподготвен и превъзхождан от останалите, той трябва да превъзмогне човечността си и да се отдаде на мрака в новата си реалност.
“Мрачно, поглъщащо и невъзможно за оставяне – едно от най-силните готически четива на годината.”