Тялото падна бавно. Без писък. Без последни думи. Само кръв, попила в пясъка на арената, и тишина – онази особена тишина, която идва, когато нещо необратимо току-що се е случило.
Лилит Дракулести беше мъртва и никой от четирите трибуни не бе невинен за това.
Дракулести: Гневът на рода, предаден от своите
Николас Дракулести пируваше преди битката. Уверен. Самодоволен. Три свои на арената! Как можеше да загуби? Когато Лилит разкъса гърлото на Маврио, за да спаси Бианка, в очите му избухна нещо по-страшно от гняв: той не можеше да повярва. Дракулести не предават своите. Това е неписан закон, по-стар от всякакви правила на Ордена. Лилит го наруши! Не от слабост, а от съзнателен избор. Тя видя Бианка на колене, с острие на сантиметри от сърцето й, и реши. Мигновено. Без колебание.
Николас никога нямаше да й прости. Но нямаше и кому да го каже.
Сангвинари: Съюзът, Който Не Биваше да Съществува
За Каспиан и Габриела Сангвинари близостта на Бианка с Лилит беше трън в очите още преди арената. Дракулести бяха „паразити“. Диви. Неконтролируеми. Техният съюз – временна необходимост, нищо повече.
И все пак, когато Лилит уби Маврио, за да спаси Бианка, Каспиан разбра нещо, което никой от рода им не искаше да признае: двете момичета вече не играеха за фамилиите си. Играеха едно за друго. Това не беше стратегия. Беше нещо по-опасно – лоялност, надхвърляща кръвта и рода.
Лилит умря за Бианка, а Сангвинари стояха и гледаха..
Луминар: Кинжалът в Гърба
София Луминар сключи сделка с Бианка и Лилит преди арената. Обеща обща цел. Обща победа. Когато Лилит притисна Виктор към земята с ръце като железни окови и вече вкусваше победата, именно тогава кинжалът на София се заби в гърба й.
Хладнокръвно. Изчислено. Усукано, за да е сигурно.
Можеше ли е да е по друг начин?
Луминар не воюват с грубост – те воюват за момента. Този път моментът беше идеален: Лилит с гръб към нея, погълната от плячката. София не предаде съюзника си. Тя просто изчака да стане ненужен и действа
Бианка изкрещя. В онзи крясък имаше повече от скръб… имаше и горчивата истина, че е трябвало да го знае предварително.
Мордем: Зрителят с Интерес
Анатолий Мордем наблюдаваше с нарастващо вълнение. Жестокостта на Лилит го изненада и го развълнува. Той не скърби за нея. За него тя беше доказателство, че тази игра е по-богата, по-непредсказуема от всички предишни. Предателства, замаскирани като лоялност. Лоялност, изглеждаща като предателство.
Мордем спечели и Анатолий дори не трябваше да прави нищо.
Кой уби Лилит Дракулести?
Отговорът е неудобен, защото е не е 1, а са множество.
София държеше кинжала, но Бианка сключи сделката, която я постави в тази позиция. Николас изпрати Лилит на арената уверен, без да провери дали тя изобщо иска да воюва за рода или за себе си. Каспиан Сангвинари видя в приятелството на двете момичета заплаха, а не сила, и никога не го подкрепи.
Лилит умря, защото избра Бианка пред всичко останало и никоя от фамилиите около нея не бе очаквала да разбере подобен избор.
В свят, в който кръвта е закон, тя умря заради нещо, за което нямаше дума: връзка, която не се наследява и не се завещава. Може би именно затова смъртта й отекна толкова тежко дори на трибуните на ония, които не я обичаха.
