Цвят
Бяло.
символ на чистота,
знание и вечна светлина.


След Испания, след отровите и паяжините на Сангвинари, Вассилеос поел още по на запад и стигнал до Франция. Там времето сякаш се движело по-бавно – морето блестяло в злато, слънцето топлело костите, а въздухът бил пропит с мириса на маслини и вино. За пръв път от десетилетия той опитал нещо, което наподобявало живот – спокойствие. До него бил и синът му – сянка от миналото и обещание за бъдеще.
Но спокойствието било кратко. В Италия Вассилеос срещнал Амели Луминар – жена, която сякаш не принадлежала на своето време. Красивата ѝ външност била само завеса; зад нея горял ум, който не спирал да задава въпроси. Амели била учен – нещо нечувано за жена в епохата ѝ. Тя изучавала небето, движението на звездите, връзката между светлината и живота. Говорела за космоса като за живо същество, което диша, пулсира и оставя следи във всяко сърце.
Вассилеос се оплел в чара ѝ – но този път не само от плът и страст. Той бил запленен от знанието ѝ, от начина, по който тя търсела смисъл отвъд земното. В нощите, когато наблюдавали звездите, тя му говорела за пространството като сила, за това как светлината може да бъде и оръжие, и закрила.
Амели Луминар го научила, че кръвта може да бъде свързана със светлината – че чрез нея могат да се отварят врати, да се вижда отвъд обикновеното зрение, да се предсказват събития и да се черпи сила от космоса. Тя била първата, която създала теорията за “космическите нишки” – връзките между звездите и душите.
Вассилеос бил раздвоен – за пръв път любовта и знанието не били в конфликт, а се преплитали. Но както винаги, жаждата за безсмъртие надделяла. Той взел от Амели всичко, което тя могла да му даде – формули, разкрития, ритуали със светлина и кръв. И когато тя му дала сърцето си, той вече гледал към небето, търсейки още по-големи тайни.
Една нощ, когато звездите горели най-ярко, Вассилеос отново изчезнал. Оставил след себе си разбито сърце, но и заченат нов род. Амели Луминар положила основите на фамилията Луминар – вампирите на светлината, космоса и пророчествата. Те станали виждащи – магьосници и учени, способни да използват светлината като оръжие, да предсказват бъдещето и да изследват тъмните пукнатини между световете.
Останалите фамилии започнали да ги гледат с възхищение и страх, защото Луминар владеели тайнството на времето и пространството, сила, която нямала граници.

Виктор Мордем е интровертен 18-годишен младеж, откъснат от човешкия си живот и хвърлен в древен вампирски култ, където вековни традиции повеляват, че само най-силните оцеляват. Неподготвен и превъзхождан от останалите, той трябва да превъзмогне човечността си и да се отдаде на мрака в новата си реалност.
“Мрачно, поглъщащо и невъзможно за оставяне – едно от най-силните готически четива на годината.”