Цвят
Оранжево.
Символ на сила, жизненост и неподправена страст.

След като изоставил Анастасия и мъглите на Трансилвания, Вассилеос потеглил на запад. В по-топлите земи на Испания той попаднал сред хората, които щяха да го научат на ново лице на кръвната магия – фамилия Сангвинари.
Там, в сърцето на Андалусия, сред замъци и дворци, където сенките били по-леки, но също толкова коварни, живеела една от най-загадъчните фамилии на аристокрацията. Сангвинари били известни като лекари и лечители, чиято слава надхвърляла границите на кралството. Те лекували и благородници, и селяни, но никога не без цена. Всяка тяхна услуга, всяко изцеление, било вързано с нишка на дълг, която фамилията умело оплитала в своята паяжина от власт и влияние.
Вассилеос приел ролята на техен лекар, за да се скрие от света и да учи от тях. Но всъщност Сангвинари не били обикновени лечители. Те познавали тайната алхимия на кръвта – как чрез нея да забавят смъртта, да подсилват живота, да променят тялото и ума. За кратко време той се оказал в самия център на техните експерименти.
В дома им срещнал Кармен Сангвинари – дъщерята на рода. Тя била изящна като порцелан, но умът ѝ бил остър като нож. Кармен умеела да се усмихва така, че всеки мъж да повярва, че е влюбен в нея, докато тя внимателно изтегляла конците, които щели да го оплетат завинаги. Наричаха я “паякът в копринената мрежа“, защото никой не можел да избяга от чара и интригите ѝ.
Вассилеос се учел бързо – как да смесва кръв с отвари, как да превръща еликсирите в оръжия, как да съхранява силата отвъд смъртта. Но Сангвинари не били наивни. Те виждали в него опасност, но и възможност. Кармен особено добре разбирала, че този чужденец може да стане или най-голямото им оръжие, или тяхната гибел.
Една нощ, подобно на предишните си бягства, Вассилеос отново изчезнал. Но този път не напуснал с празни ръце. Той откраднал тайните на Сангвинари – формулите за кръвни отвари и алхимически методи за увековечаване на живота. Легендите твърдят, че Кармен му позволила да си тръгне, защото знаела: всичко, което той е научил от тях, щяло да го обвърже завинаги със семейството ѝ.
От този момент нататък фамилия Сангвинари се оформила като майстори на кръвната алхимия и манипулация. Те се прочули със своите елексири, със способността да лекуват или тровят, да дават младост или да я отнемат. Другите родове започнали да гледат на тях с подозрение – защото никой не знаел дали усмивката на Сангвинари носи изцеление, или смърт.

Виктор Мордем е интровертен 18-годишен младеж, откъснат от човешкия си живот и хвърлен в древен вампирски култ, където вековни традиции повеляват, че само най-силните оцеляват. Неподготвен и превъзхождан от останалите, той трябва да превъзмогне човечността си и да се отдаде на мрака в новата си реалност.
“Мрачно, поглъщащо и невъзможно за оставяне – едно от най-силните готически четива на годината.”